Блудният син не се завръща

Във всеки исторически период Господ се бори с дявола,

а мястото на битката е човешкото сърце.

Фьодор Достоевски

    Император Луцифер – третият ден на сътворението

Някъде там, в далечните покрайнини на безкрайния космос, където не прониква звездна светлина и даже времето е спряло своя ход се намират мрачните владения на вселенското зло. В зловещия мъртвешки мрак на преизподнята на вселената мъждукаше само една светлина. Светлината в сърцето на вселенския демон, императора на злото Луцифер. Могъщият господар на необятните владения на мрака уморено притвори очи. В редките мигове, когато това се случваше, спохождаше го едно и също видение: всепроникващото тюркоазено сияние на безкрайната небесна шир на Детския свят на вселената. Сведените над люлката неотразимо сини очи на Небесната му майка. Нейният преизпълнен с всеотдайна обич глас:

– Тук съм сине. Винаги ще бъда до теб! 

Луцифер бе роден като Архангел в третия ден на сътворението[1]. Както всеки Архангел, той бе създание, преизпълнено с обич към Бога. Самото съществуване на архангелите е непрестанна обич. Никой от тях не би могъл даже да си представи по друг начин своето битие. Времето на щастливото му детство бе навеки белязано от неизчерпаемата обич, нежност, загриженост и внимание на Адоная[2]. Докато Елохим[3] – всепроявяващата се могъща енергия на сътворението бе вечно зает с вселенските си дела, Адоная откликваше на всеки зов на неутолимо жадните за нейната обич деца.

Луцифер бе роден като Божие синовно продължение и космическо всеосъществяване. Той се появи на света непосредствено след архангелите Михаил[4] и Габриела[5], малко преди Шадай[6]. Луцифер бе роден да бъде помощник на Бога в съграждането храма на вселенската мъдрост на взаимното упование между Елохим и всички Негови деца. Затова бе кръстен Луцифер, което означава „носител на светлината“ на мъдростта, „светлоносец“. По необясними за другите причини той бе любимият син на своя Небесен Отец. Това предизвикваше ревността на винаги сериозния първороден Божи син Михаил и закачките на вечно усмихнатата им първородна сестра Габриела.

Тримата архангели бяха неразделни, като отражение на трите Божии проявления: Отец, Майка и Дете и всепроникващи, като вездесъщия Свети Дух. Любимото им място бе царството на Адоная -  Майчинският свят на вселената. Заедно с Шадай там те се отдаваха на такива космически лудории, че на моменти дори засенчваха делата Господни. Всичко това, обаче, бе толкова отдавна. Дните на безгрижното му слънчево детство бяха безвъзвратно отминали. Само майчиният глас бе винаги до него и като спасителна милувка го обгръщаше в непоносимо тъжните мигове на космическа самота.

В цитаделата на вселенското зло, звездната система Антарес цареше пълна тишина. Всичко замираше, когато Великият господар на злото Луцифер даваше знак, че се оттегля в покоите си. Ужасяващото великолепие на гигантския му замък бе осветявано само от вечния адски огън на няколко огромни факли. В мрачните им сенки безмълвно се бяха притаили безброй изчадия на злото. Светлината на кърваво червения пламък хвърляше зловещи отражения върху многобройни картини и скулптори, възхваляващи могъществото на злото и лично на император Луцифер. Черните магьосници и гоблините, орките и волгрите, игвите и рарругите, вампирите и таласъмите, сукубите и караконджулите, химерите и върколаците, кикиморите и курдушите, опойците и полудниците, мусаилите, тролите и харпиите. Тези създадени от демоните изроди бяха хищници, с останки на изгнило месо между зъбите и кръв под ноктите. Всички те бяха обладани от една и съща страст - да властват над човешките души. 

Смразяващият им страх бавно, в концентрирани кръгове се разпростираше от ядрото към периферията на Антарес и сковаваше всичките му обитатели в ледената си прегръдка. Ужасът им бе толкова непреодолимо реален, че опустошените им души го усещаха като мъчение. Свити на кълбо, заровили уродливите си глави в колената, те очакваха всичко да мине по-бързо, за да се заемат отново с прастарите си задължение. Отново и отново да творят зло. Така и трябваше да бъде. Императорът Луцифер винаги държеше на думата си. Спомените отново завладяха цялото му същество...

В утрото на петия ден от сътворението се бе родил петият архангел  - Радуил.[7] Докато Габриела и по-малката й сестра – Архангел Улейла[8] се радваха на новото си братче, Елохим обяви пред цялото Небесно семейство решението си да даде живот на Галактическите демиурзи[9].  На тях Той повери формирането на галактиките, звездите и планетите като вселенски духовни средища за просветляване, усъвършенстване и одухотворяване на света. Така те получиха достъп до вселенското Дърво на живота. Всеки, който го докосне може да твори живот. Галактическите демиурзи дариха  живот на Звездните демиурзи в своите галактики.

Архангелите посрещнаха доброжелателно и с нескрит интерес появата на новите обитатели на Бащинския свят. Луцифер се усмихна, когато си спомни с какво въодушевление и жар Галактическите демиурзи градяха своите владения през дългите шести и седми дни на сътворението. С каква гордост те представяха пред Небесното семейство плодовете на своя труд.

- Моите бели рицари - казваше щастлива Адоная, като се любуваше на преизпълнените с творчески плам демиурзи, - вие ще превърнете света в едно неустоимо съвършенство.

- А аз какво да правя? - попита Шадай, впечатлен от всеобщото въодушевление.

- Ти събирай сили сине, твоето време още не е дошло - отговори му Елохим с непонятна тогава за Луцифер тъга в гласа.

Първоначалното формиране на вселената приключи в края на седмия ден от сътворението. С Големия взрив предстоеше да бъде сътворена Божествената материя, идеалното средство за формотворчеството на света. Всички се бяха събрали в наскоро сътворения Eтерен свят[10], за да наблюдават гигантската вселенска илюминация. В настъпилата тишина Господ протегна ръка и произнесе сакралното слово на сътворението. В центъра на най-малкия от всички светове на вселената  - физическия избухна гигантски взрив. Той преливаше във всички нюанси на червеното и оранжевото и бързо се разшири, докато стигна и разтърси из основи Етерния свят. Никой от присъстващите не очакваше, че цялата вселена ще почувства толкова осезателно раждането на материята. Даже най-малката от сестрите – Архангел Сарина[11] посегна да запази новороденото си братче Архангел Йерахмил.[12] Всички с нескрит респект погледнаха Бога, който усмихнат наблюдаваше ефекта от първата космическа илюминация върху Своите деца. Вече никой от тях не се съмняваше, че всяко съзидание е пряк резултат на Бащината воля. Само тя може така да въздейства върху света, че да извлече от него Светлина и Живот.

Тогава, в края на седмия ден на сътворението, когато всички развълнувано обсъждаха помежду си раждането на материята, Небесната Майка предложи по Божи образ и подобие да бъде сътворена Душата. Никой не знаеше що за същество е това и всички започнаха да се прекъсват задавайки своите въпроси. С властно движение Елохим спря разговорите и каза: Материята, която току що създадохме във физическия свят се намира в състояние на първороден хаос. Както и цялата вселена тя трябва да бъде търпеливо просветлявана, усъвършенствана и одухотворявана. За да успеем, обаче, ще дадем живот на създанието Душа. За разлика от вас, Душата ще бъде изключително слаба и малка. Ако не й намерим подходящо тяло, тя не ще може да изпълни мисията си в тежките условия на физическия свят. Ще започнем съграждането му заедно, с всички демиурзи, бавно и търпеливо: от най-малките частици на новосъздадената материя, които ще наречем атоми. От тях ще създадем най-малкото живо същество, която ще наречем клетка. От тези клетки ще конструираме телата на най-различни живи създания: растения и животни, докато намерим най-подходящото тяло за душата. Единството на душата и това тяло ще наречем човек.

- Човек ли? - учуди се архангел Михаил.

- Да, човек - каза усмихнат Елохим. - Човекът няма да е нищо друго, освен облечена в тяло душа.

- Ще е наша сестра, нали Отче? – попита лъчезарната Габриела.

- Много специална сестра - отвърна Бог. - Душата ще е много крехко и ценно за света създание. Прекрасно цвете, което не само ще краси вселената, но и щедро ще я дарява със своя неповторим аромат на радост от живота, духовна извисеност, красота и щастие. Само Душите ще могат да събуждат заложения във всяко човешко същество стремеж към доброто, като му открият единствения път, който може да ги доведе до щастието - Пътят на любовта. Душата е малка, но ще съществува в многобройни общности от човеци. Тя ще е уязвима и затова всяка ще има свой Ангел пазител. Мисията на  душите ще е най тежка. Пътят им постоянно ще бъде съпътстван от грешки и разочарования, поради което съм решил да им предоставя неотменима свобода на волята.

 Настъпи такова мълчание, че на Луцифер му се стори как чува звуците на изстиващата новородена материя в небесните сфери. Въплътил в себе си вселенската мъдрост, Луцифер пръв осъзна, че човешките души щяха да превъзхождат архангелите и демиурзите с едно единствено, но твърде знаменателно качество. Душите щяха да имат това, което те не притежаваха - свободата.  Архангелите и демиурзите бяха преизпълнени с обич към Бога. Цялото им същество бе изтъкано от неспирен стремеж да бъдат достойни Божии синове и дъщери. Волята им бе изцяло изпълнена с обич към Господа. До този момент никой от тях не се чувстваше несвободен, но сега всеки по своему го осъзна. Михаил се осмели да стане и попита:

 - Нима ние, Отче, ще сме по-долу от душите?

Другите архангели и демиурзи, които също се почувстваха засегнати шумно го подкрепиха. Тогава Габриела с насълзени от непресторено вълнение очи ги попита:

- Не разбирате ли колко труден ще бъде техният път там долу, в хаоса на първобитната материя? Какви усилия ще трябва да положат, за да заслужат щастието? Да могат да се завърнат у дома, в приказната синева на нашия прекрасен свят. Ние, архангелите и демиурзите сме родени в щастието на взаимната обич с Бога, докато притежаващите свобода на волята души своето щастие ще трябва тепърва да извоюват.

-  Даряваш ги със свобода, Отче, за да може сърцето им само да намери пътя към Теб и да Те заобича? – запита Луцифер.

- Да – отвърна Господ, - Дарявайки ги със свобода на волята им давам  шанс да се извисят до нас чрез любовта. Предоставям им право на избор. Да бъдат наши сътворци в извайването на чудото на съвършенството на света или да ни обърнат гръб.

До този момент вселената не познаваше злото. Само Господ знаеше какво точно ще се случи с тези души, които ще му обърнат гръб. Но никой не го попита за това. В Майчинския свят отново настъпи пълна тишина.  Елохим даде знак на всички да излязат и помоли Луцифер да остане. Така бе посветен в страшната тайна на вселенското грехопадение[13] .

Ние хората познаваме само материалния свят на Земята. Но истината е, че другите светове са не по-малко реални. Техните обитатели: добрите и лошите, Архангелите, Демиурзите, Ангелите, Великите учители и Възнесените души, от една страна, Демоните, създадените от тях чудовища и Робите на злото, от друга страна, са сред нас. Всички те са безсмъртни създания. Но такава е и човешката душа, за влияние върху която те от векове водят непримирима битка. Съдбите ни са по удивителен начин преплетени. А мястото на битката е човешкото сърце. За това ще разкажем в нашето повествование.

    Земният демиург[14]  Санат Кумара - 2004 г.

Загледан в бездънното небе на най-висшия, Бащински свят на Земята – Шамбала[15] Санат Кумара, както никога досега усещаше колко важна за него е подкрепата на Духовната йерархия.

Шамбала е домът на Великите учители[16]. Макар и неколцина[17], те постоянно са сред нас. Нееднократно са се въплъщавали сред човечеството, като са оставили след себе си незаличими дири[18]. За всеки от тях се отнасят думите на Христос: “Радвайте се, че имената ви са написани на небесата”[19] .

Където и да му се налагаше да бъде в обгрижването на греховното човечество, земният пълномощник на Бога, Санат Кумара винаги жадуваше да се завърне в столицата на Шамбала - Салватера [20]. Тук бе неговия дом, където неизменно го очакваше любимата му, Съборната майчинска душа на Земята Гея.  Бе застанал в безмълвно съзерцание на брега на безкрайното лилаво море. Над земното Слънце, което е с нежен виолетов цвят, с ярка светлина в безкрая на виолетовото небе като скъпоценен камък блестеше Галактическото слънце. „Да - помисли си Санат, - Салватера действително е небесният дом, към който всеки се стреми в своя път към Бога. Дом, който има своето сърце, за да може душата да се стреми към него. Дом, където всяка постъпка има свой съкровен смисъл и извисена цел. Излезлият от него винаги ще се стреми да се върне обратно“.

Днешният ден щеше да бъде труден. Духовната йерархия на Земята трябваше отново да мобилизира всичките си сили, за да се противопостави на настъплението на злото. „Сигурно вече ме чакат”, - помисли си Санат и се появи в своята резиденция[21]. Снежнобелият му небесен дворец се извисяваше като бял лебед върху малко планинско възвишение, покрито с неописуемо прекрасни цветя, чиито цветове, форма, благоухания и музикален фон се променяха в съответствие с настроението на стопанина си. Днес те бяха във всички нюанси на сребристо-бялото, озвучено от музиката на Моцарт.

Вече няколко дни, заедно с тях Санат обсъждаше духовната криза, в която се намира човечеството. Но сега голямата съвещателна зала на двореца бе притихнала в радостно очакване на пристигането на Слънчевия демиург Озирис. Всяка такава среща оставяше незаличима следа в съзнанието на тези, които имаха щастието да бъдат озарени от общуването с него.

Залата се преизпълни със слънчево сияние и пред всички се появи лъчезарния Озирис. Първото, което видяха бяха искристите му очи. Те мигом погалиха душата на всеки от присъстващите и умиротвориха сърцата им. Озирис разтвори ръцете си, все едно че искаше да прегърне всеки, усмихна се и каза:

- Мир Вам!

Поклони се церемониално и благославяйки положи ръка върху главата на коленичилият пред него Санат. След това благослови останалите, намирайки за всеки добра дума. Когато първоначалното вълнение от срещата утихна, Озирис се обърна към Санат:

- Кажи, сине, какво според вас се е случило?

- Пресветли владетелю, настъпила е сериозна промяна в баланса на силите. Последният опит на демоните да преодолеят Пръстена „Не престъпвай” е едно от многобройните свидетелства за това, че мощта им рязко е нараснала. Според мен това се дължи на способността на злото умело да концентрира цялата човешка лошотия в едно направление. Сега това направление е алчността. Превръщането й в норма на „безукорно примерно” поведение, на което сме свидетели днес, създава устойчива цялостност на човешкото зло. Въплътено в банковата система то успешно надделява над единичните и разпръснати прояви на доброто.

Великият учител Серапис повдигна замислено глава и допълни:

- Ти си прав, друже, но не бива да забравяме, че този ефект се подсилва и от друг фактор – постоянно нарастващото задоволство от греха. Веднъж изкушил човешката душа, дяволът постоянно я подтиква към причиняването на все нови и нови злини на ближните. Удовлетворението, което изпитва грешната душа от причиняването на поредното зло е толкова голямо, че тя, като правило, вече не може без чужда помощ да се противопостави на това изкушение. Съгрешава отново и отново, докато изцяло прекъсне връзката си с Бога и се превърне в роб на злото.

Мисълта му продължи Великият учител Майтрея:

- Докато стигне до този печален край, нарастващото материално благополучие на грешната душа се превръща в допълнително развращаващ образец на поведение. Така  тя продължително време действа като мощен развъдник на злото. Глобализацията на човешкия начин на живот превръща алчността в заразна болест, обхванала света като епидемия. Вместо да помага на хората да се научат да живеят заедно, глобализацията се използва за все по изобретателна експлоатация на бедните от богатите. Човеците така и не разбраха, че всички, и бедни, и богати, са в една лодка, която под въздействието на засилващи се кармични бури все по-трудно ще оцелява.

- Малцина осъзнават, че действието на духовните закони е също толкова неотвратимо, колкото това на физическите, - вметна Озирис.

- Най страшно, обаче, е безразличието - промълви Предстоятелят на днешното човечество Ригден и вдигна предупредително ръка. – Казано е: „Не се страхувай от врага си, той само може да убие тялото ти. Не се страхувай от приятеля си, той само може да те предаде. Страхувай се от равнодушните. С тяхното мълчаливо съгласие се извършват всички убийства и предателства на земята”. За съжаление безразличните са мнозинството от хората на земята. Тяхна е главната вина и отговорност за случващото се. Студенината на безразличието е основна причина за задълбочаващата се ентропия на човечеството,  блатото на чиято сива посредственост засмуква всички опити за неговото пробуждане.

- Според мен ситуацията е критична. - Санат Кумара стана видимо развълнуван. - Ако с общи усилия не съумеем поне да забавим този разрушителен смерч на алчността и безразличието, то на Енроф[22] не ще останат хора, които да бъдат в състояние да оценят размерите и последствията на наближаващата планетарна катастрофа. Опасявам се, че тя ще настъпи много преди крайния срок 18 май 2434 г. – Санат съкрушено заключи. - Мощта ми вече се изчерпва. Съборната майчинска душа на Земята Гея[23] отново е болна от причиненото й от хората зло. Ако тези процеси се задълбочат, не ще мога да удържа разрушителните сили, разкъсващи физическия свят. А когато Земята започне да отхвърля от себе си безнадеждно заразеното с алчност човечество вече ще бъде късно.

Намеси се Великия учител Ел Мория, според когото евентуалните усилия за отлагане на планетарната катастрофа ще поставят под заплаха Света на милосърдието, като граничен със злото. Той прогнозира, че опитите на демоните да преодолеят защитната сила на Пръстена „Не престъпвай” ще зачестят. Тогава на дневен ред ще бъде поставено не толкова опазването на Енроф, колкото защитата на духовните светове на Земята.

Видимо загрижен Озирис промълви:

- Явно крехкият баланс на силите между доброто и злото е нарушен. Злото отново взима връх в двубоя за душите на човечеството. Човеците отново използват безценния си Божи дар – свобода на волята за да вършат предимно зло или безразлично да му обръщат гръб. Ако не вземем спешни мерки, то положението на Енроф ще стане неудържимо. Опитите на демоничните сили да проникнат в Света на милосърдието могат да доведат до нова звездна и даже галактическа война със злото.

В залата настъпи тишина. Мълчанието на присъстващите бе преизпълнено с искрена тревога за съдбините на човечеството. Стана ясно, че Духовната йерархия оценява положението на Земята като изключително опасно, щом бе необходима личната намеса на могъщия Озирис.

- Ще трябва да надникнем в хрониките - обърна се Озирис към Санат. - Много важно е да знаем, на кого ще можем да разчитаме занапред във все по-ожесточаващо се противоборство с демоните.

След като останаха сами Озирис се вгледа в обзетото от тревога лице на Санат и разбра, че болестта на Гея все повече измъчва обичливото сърце на сина му. Той мълчаливо сложи ръка на рамото му и преизпълнен с бащинско съчувствие го прегърна.

- Отче - промълви Санат, - хората са вече шест милиарда и все повече ще разбират колко евтин ще става човешкият живот и колко скъп животът на заплашените с изчезване от неговата безотговорност растения и животни. Все повече ще се убеждават че човекът идва на света изтъкан от слепи страсти и твърде слаба воля, за да може да победи разрушителните си инстинкти. Механизмът за самосъхранение на планетата все повече ще се проявява като механизъм за унищожение на човечеството чрез стихийни бедствия, пандемии и войни. А ние с Гея сме безсилни да променим това.

- Това, което всички ние правим всеки ден - прошепна Озирис, - всичките ни усилия, за които не жалим нито време, нито труд са за душите на хората. Затова не трябва да се отчайваме, сине. Та нали целта на живота ни е службата, състраданието и готовността да им помагаме?

Невидим повей на вятъра развя завесите, разроши косите им и изпълни помещението с упоителното благоухание на  Салватера. Хрониките „Акаши“ [24] ,  Вселенската книга на живота вече ги очакваше:  “Разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.” [25]

Озирис и Санат се озоваха пред входа на огромна синя пирамида насред необятния океан. Върху блестящата й повърхност бе извезан надпис: ”И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията. Всичко, малко или голямо, е записано.”[26] Около пирамидата кръжеха шест сфери: по една за всеки от световете, освен Бащинския, които събират и препредават в пирамидата постъпващата от тези светове информация. Носителят на информацията е водата[27].  Стопани на „Акаши“ са Свещените скарабеи[28].

 Когато Озирис и Санат се появиха във вътрешността на пирамидата пред тях се изправи жрицата Клото - пазителка на печата на Свещения скарабей - Хепри[29]. Релефният печат на Свещения скарабей се изпълни със светлина – безмълвна санкция на правото на достъп, каквото имаха Озирис и Санат. Клото се поклони и с изискан жест покани гостите си в голяма камера, намираща се на върха на гигантската пирамида. Озоваха се пред Олтара на истината – масивна прозрачна маса, през която минават седемте могъщи потока на истината – по един за всеки от световете на Земята. Червен за  физическия, оранжев за Етерния, жълт за Астралния, изумрудено зелен за Архангелския, морско син за Детския, небесно син за Майчинския и виолетов за Бащинския свят. Докато другите потоци пристигаха без промени, всеки от своя свят, виолетовият се формираше в момента от милиарди виолетови нишки, запаметяващи всяко случило се в Шамбала събитие, включително и посещението на Озирис и Санат. Две такива нишки веднага пронизаха присъстващите, документирайки интересът им към Акаши.  В средата на Олтара на истината се намира релефно огледално отражение на печата на Свещения скарабей. Озирис бавно положи пръстена в релефната вдлъбнатина. В този миг скарабеят оживя, засия като малко слънчице и промълви:

- Слушам те Владетелю Озирис.

Гласът му беше тих като сладостен повей на вятъра в летния зной, но носеше в себе си всепроникващото озарение на истината, заради която бяха тук.

- Покажи ми, приятелю, кога на Енроф ще настъпи апокалипсисът?

Обхванатата от крилата на Свещения скарабей сфера почервеня.  В траурно черно в нея се появи цифрата 2312, като последната цифра две бавно се променяше в едно. Озирис и Санат се спогледаха тревожно. Нещо наистина извънредно се бе случило на Енроф, щом датата на апокалипсиса така стремително наближаваше към наши дни. До него вече оставаха само 304 години. Санат поиска нещо да каже, но Озирис положи успокояващо ръка върху рамото му и попита:

- Бих искал да знам срещу кого демоните са насочили сега острието на своята атака срещу човечеството?

Пред тях се появиха образите на Далай Лама, Али Масуд, Нелсън Мандела, папа Йоан Павел ІІ и никому неизвестната млада жена с име Амалия Клод.

Душата може да възкръсне от задушаващата прегръдка на злото винаги, когато успее да пробуди в себе си съкровената сила на сърцето, окриляща човеците във вечната им битка за свобода. Явно хората, показани от свещения скарабеи се бяха нагърбили с водачеството на човеците в тази битка.

---

[1]          Около шест милиарда години след Началото на света, сътворен преди около 29 милиарда земни години.

[2]          Име на Богородица, Майчинското проявление на Бога.

[3]           Име на Бога – Отец, Бащинското проявление на Бога.

[4]          Помощник на Бога - Отец в осъществяването на вселенското творческо могъщество.

[5]          Дясната ръка на Богородица в отглеждането на вселенското цвете на щастието на любовта.

[6]          Име на Бога – Дете, Детското проявление на Бога.

[7]          Владетел на времето и помощник на Бога - Отец в осъществяването на вселенското просветление на познанието

[8]          Владетелка на пространството и помощничка на Богородица в отглеждането на вселенското цвете на хармонията на вярата

[9]          Демиурзите са вторите след Архангелите създания в йерархията на Духовната вселена, овластени от Бога с правото да действат от Негово име.

[10]          Известен като Свят на милосърдието

[11]         Помощничка на Богородица в отглеждането на вселенското цвете на милосърдието на предаността

[12]         Помощник на Бога - Отец в осъществяването на вселенския ред на смирението

[13]         Вселенското грехопадение положи началото на разделението на света на:

            - Духовна вселена, родина на Доброто, състояща се от шест свята: Етерен, Астрален, Архангелски, Детски, Майчински и най-висшия - Бащински;

            - Обиталище на човеците - материален свят, наречен Енроф и

            - Извиращо от материалния свят свърталище на Злото, наричано Свят на страданието. Той се състои от три прослойки: Аменти, Чистилище и Ад които са огледален антипод на първите три свята на Духовната вселена.

[14]         Санат Кумара е земен пълномощник на Бога за Земята. Както всеки Демиург той е духът на онова, що представлява неговата вечна и непреходна същност: да бъде сътворец на Господа в извайването съвършенството на света. Мисията му има едно едничко предназначение: да превърне Земята в благоустроен дом на човечеството, от който то да поеме трудния си път към Духовната вселена. Повече за нейното устройство, закони и обитатели можете да научите от книгата „Космогенезис” от същия автор.

[15]         Шамбала се нарича от индусите “Калапа”, от тибетците – “Тебу”. Руските староверци я знаят като “Беловодие”. В Европа тази тайна страна живее в легенди, които я назовават  Братството на Граал, царството на Презвитер Йоан, Рипейските планини или Бяло Братство. 

[16]         Души, чиято еволюция е достигнала висшите нива на Духовната йерархия. Въпреки възможността да се наслаждават в нирвана на плода на своите многовековни усилия, те, мотивирани от обич и състрадание, са останали сред хората за да подпомагат нашата еволюция. Известни още като Бодхисатви, техният път се състои в доброволното самозатваряне на Богоподобната им същност в човешко тяло, заради спасението на човешките души.

[17]          По известни сред тях са: Серапис, Майтрея, Ел Мория, Ригден Джаппо, Сатья Саи Баба, Джуал Кхул-Тибетеца, Кут Хуми, Павел Флорентинеца и Бениса Дуно.

[18]         За да не накърнят свободата на волята ни, те нямат право да се явяват с истинския си лик. Могат да приемат всякакъв външен вид. Могат да бъдат разпознати по благородните жестове и излъчваното достолепие. По прочувствените думи, които ще трогнат душата ви. По готовността за саможертва, която ще помните до сетния си миг. Честит е всеки, имал щастието да общува с Велик учител. Тъй като имат много малко помощници на Земята, цялата неимоверна тежест за неутрализиране на саморазрушителните енергии на човечеството ляга върху тях. Пълната готовност винаги да служат на общото благо, непоколебимата решимост в противоборство със злото – това са основните качества на Великите учители, което им дава право да се наричат Воини на светлината. Когато умират, като правило насилствено, Великите учители отново се завръщат сред нас, за да продължат недовършеното от миналия си живот. Обединени са в т.н. Бяло братство, съвместните усилия на което не веднъж е спасявало човечеството. Най известни в историята са: Акбар Велики, Акива, Анаксагор, Аполоний Тиански, Ашока Маурия, Аристотел, Аспазия, Вивекананда, Галилей, Данте Алигери, Джордано Бруно, Емануил Светлов, Исаак Сафрин, Йоан Златоуст, Йосиф Каро, Жана д’Арк, Канишка, Конфуций, Ле Дзи, Леонардо да Винчи, Мо-цзи, Моше Бен-Маймон, Моше Бен-Нахман, Ориген, Орфей, Осия, Парацелс, Патанджали, Петър Дънов, Перикъл, Питагор, Платон, Рамакришна, Рудолф Щайнер, Самудрагупта, Св. Тереза, Св. Женевева, Сен-Жермен, Сергей Булгаков, Сергий Радонежски, Соломон, Соломон Бен-Исаак, Томас Воган, Чандрагупта ІІІ, Франциск Асизки, Цзонхава, Якоб Бьоме, Чжуан-Цзи,  Шри Чинмой и др.

[19]         Евангелие, Лука 10:20.

[20]         Означава “сияещ благовест” или “благозвучно сияние”. В Салватера се намира Храмът на творческото могъщество, наречен Агарта. Агарта има връзки с всички Божии храмове във всички светове на Земята.

[21]         В дома на Санат се съхранява Божият план за Земята и човечеството, зараждат се идеите за творческото му изпълнение и се координират усилията в тази насока на всички Велики учители.

[22]          Наименование на физическия свят на Земята, използвано от обитателите на Духовната вселена.

[23]          Съборната майчинска душа на Земята Гея е душата на физическото тяло на планетата и на всеки от нейните седем свята. Ако Санат е камбаната на Земята, то Гея е нейното сърце. Като страдание Тя изживява всяко посегателство на неразумните или изкушени от злото човеци върху свещената й плът. Наред с Хаос и Ерос, Гея е сред трите първопотенции на Земята. В наше време вакханалията на човешкото зло, възседнало Хаоса и Ероса е на път да сломи волята й да продължава поддържа живота на Земята.

[24]         Банка за информация относно събитията и историята на всички създания в света, от първия ден на неговото сътворение до последния миг от настоящето. Намира се в Бащинския свят на Духовната вселена. Копия на тази пирамида има във всички светове на Земята. Във физическия тя е известна като Хеопсовата пирамида, която е земната хроника „Акаши”.

[25]         Християнство, Евангелие, Откр. 20:12.

[26]         Ислям, Коран, 54:52–53.

[27]         Водата има свойството да запаметява всяко събитие в метаисторията. В своята молекулярна памет водата съхранява цялата информация за всички създания, явления и вещества, с които е взаимодействала. Всяка капка вода, използвана от живите същества предава своята информацията на потоците, реките,  моретата и оттам на световния океан, който информационно захранва „Акаши”.

[28]         Свещените скарабеи имат мисията да осигуряват и извличат необходимата информация за всяка постъпка и събитие на земята. С посредничеството на скарабеите, намиращи се в неразривна сакрална връзка със световния океан, всяка информация старателно се сортира и архивира в земната информационна банка Акаши - Хеопсовата пирамида. Тя предава своята информация на отговарящата за физическия свят сфера до пирамидата в Бащинския свят. Всяка Душа има свой Свещен скарабей, който старателно архивира нейните мисли, думи и постъпки. Жрицата Клото действително плете нишките на съдбата, в основата на които винаги има по един Свещен скарабей.

[29]         Името Хепри означава „Възникнал от самия себе си”, когато произнесъл свещеното си име. Още в Древен Египет скарабеят е бил символ на възкресяващото живота изгряващо слънце. Заедно с дневната слънчева душа – Ра и нощното слънце на мистериите - Атум, те олицетворяват трите лица на вечния бог на Слънцето – Озирис.